Романът "Докато трае земята" (Rizzoli, 2026) е последното произведение на Джованни Грасо (Giovanni Grasso), който е съветник по печата и комуникацията на президента на Италия, но също така и талантлив писател. Издаден на 31 март, романът предлага нова перспектива за размисъл и медитация. След предишните си исторически творби, Грасо се завръща към жанра на фантастиката, като местоположението на действието е близо до Тоди, район, който той познава добре благодарение на семейството си.

Романът "Докато трае земята" (Rizzoli, 2026) е последното произведение на Джованни Грасо (Giovanni Grasso), който е съветник по печата и комуникацията на президента на Италия, но също така и талантлив писател. Издаден на 31 март, романът предлага нова перспектива за размисъл и медитация. След предишните си исторически творби, Грасо се завръща към жанра на фантастиката, като местоположението на действието е близо до Тоди, район, който той познава добре благодарение на семейството си.

Действието се развива в контекста на сложни теми, свързани със съзнанието, вярата и съмненията. Грасо, който е изключително образован, умело представя как религиозната вяра може да се трансформира от личен опит в инструмент за власт, нещо, което не би трябвало да се случва. Чрез персонажите в романа читателят е призован да се запита, да вярва, но и да се съмнява.

Главният герой, Ное (Noe), е бивш семинарист, който живее със сестра си Валерия и любимата си племенница Грета. Той се справя с живота чрез различни работи, които му позволяват да поддържа домакинството. Ное получава деликатна задача от кардинал, чрез свой бивш съученик от семинарията, Дон Бруно, да се infiltrira в общност от видящи в Умбрия, за да разкрие съмнителните дейности около тях.

Грасо успява да потопи читателя в сюжета, без да дава излишни обяснения. Читателят бавно навлиза в един непознат свят, изпълнен с мистерия. Романът е наситен с неочаквани обрати, които подтикват читателя да търси истината през очите на Ное, който е самоироничен и интелигентен, но и наивен.

Грасо описва персонажи, които са стереотипни за свещениците, с ярки черти и безупречен стил. Романът, който може да бъде прочетен за един ден, е богат на библейски, антропологични и културни цитати. Авторът демонстрира дълбочина в разбирането на механизмите на властта и вярата, без да превръща произведението в теоретична работа. Той не обяснява, а показва, не съди, а представя.

След прочита на последната страница, читателят остава с усещането, че историята не свършва, а по-скоро предизвиква размисъл върху разглежданите теми. Втората корица на книгата подчертава, че Грасо създава увлекателна история с хуманни персонажи, разкривайки сложността между истинската религиозност и безскрупулното използване на свещеното за лична изгода. Романът предизвиква размисли за нуждата от вяра и необходимостта от съмнение.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.